Work Text
Аурора не дойде при него.
Вече беше минал месец, откакто тя се събуди - в началото се бе опитвала с всички сили да намери някакво решение, някакво спасение, но така и не бе успяла - а сега, принудена да се предаде като него, стоеше в стаята си и гледаше мрачно в една точка. Понякога се разхождаше с часове из кораба като сомнамбул, не пияна, а изгубена в ужаса и безнадежността на ситуацията.
Джим очакваше, че когато проумее как стоят нещата, естествената човешка нужда от компания ще я доведе в покоите му, но това не се случи. А дори не ѝ беше признал истината - и, противно на онова, което беше заявил на Артър, нямаше намерение да ѝ казва, че той я е събудил.
Може би Аурора просто беше срамежлива, или не бе сигурна, че той ще иска нейната компания, след като е преживял сам цяла година и три седмици (особено тежки бяха трите седмици, в които обмисляше дали да я събуди). Както и да е, Джим реши, че той ще отиде при нея.
Покани я на вечеря. Аурора не искаше да ходи. Предложи ѝ кино или танци. Тя отказа. Не поиска и разходка из космоса. Всичко, което искаше, беше да седи в стаята си и да страда.
Джим обаче не беше съгласен. Толкова отчаяно имаше нужда от компания, а сега компанията му отказваше да бъде с него. Не я беше събудил, за да седи в депресия и да му напомня, че е направил нещо лошо.
Джим я караше да прави разни забавни неща, убеждаваше я, че трябва само да опита и ще се почувства по-добре, само че не действаше. Аурора се съгласяваше, правеше каквото той поиска, понякога дори се усмихваше, но тази мъченическа усмивка само превръщаше страданието ѝ в още по-очевидно.
Във всеки случай тя не го отблъсна, когато я целуна, нито докато я докосваше, което Джим намери за обнадеждаващо.
Нито го отблъсна, нито му отвърна, просто стоя почти неподвижно, докато той я прегръщаше и любеше, сякаш не се случваше на нея, а беше просто сцена от филм, която няма значение. Поредното нещо, което няма значение.
Но все пак Джим си каза, че е обнадеждаващо. Възможността да прави секс след повече от година изолация и самота, и след като беше мислил, че никога повече няма да усети топло женско тяло под себе си, със сигурност го караше да се чувства изпълнен с оптимизъм.
Беше убеден, че с времето ще намери и правилния подход към Аурора. Искаше тя не просто да се примири със съдбата, която ѝ беше отредил, а да започне да ѝ се наслаждава, като него. Засега нищо не я правеше щастлива и не я разсейваше от депресията, но той продължаваше да опитва. Груб секс, връзване, дори душене. Понякога дори успяваше да ѝ достави оргазъм, но - странно, след това Аурора не се чувстваше по-добре, а започваше да плаче. Понякога просто проливаше няколко сълзи, но най-често ридаеше неутешимо дълго време. Тогава Джим се прибираше в "своя" апартамент, защото сълзите ѝ разваляха доброто му настроение. А да я утеши не успяваше.
Душенето, което иначе като че ли ѝ харесваше, се оказа, че крие прекалено много рискове. Аурора никога не се бореше и не му даваше знак кога трябва да спре, а щом той спреше и свършеха, тя плачеше още по-силно от обикновено. Сякаш не я интересуваше дали ще я убие. Сякаш дори ѝ се искаше да го направи.
Джим обаче престана да рискува. Имаше жената-мечта, дори и тя да не беше съвсем мечта в момента, беше негова и беше повече, отколкото имаше преди два месеца. Наслаждаваше ѝ се много и нямаше намерение да я изгуби заради някаква глупава грешка.
Реши да ѝ предложи брак. Това щеше може би да я разведри, а за него щеше да е повече от приятно Аурора официално да носи знак, който казва, че му принадлежи. Можеше Артър да ги ожени, това вече трябваше да я развесели.
Джим вече не изпитваше съжаление, че я е събудил. Откакто можеше да се радва на тялото ѝ когато си пожелае, остана само радостта от чудесното решение. Всеки път, когато я погледнеше, не можеше да скрие доволството си, че Аурора е само негова. Беше прекрасно да знае, че тя никога няма да принадлежи на някой друг, освен на него.
Никога.
В деня, когато смяташе да ѝ предложи, Джим отиде да я вземе за вечеря, както се бяха уговорили, но Аурора не беше в стаята си. Наложи му се да я търси из целия кораб, докато най-сетне я откри...
Тя лежеше на пода в столовата. Прибори и храна бяха пръснати край нея, един от острите ножове бе все още до пръстите ѝ. Беше студена. Кръвта ѝ изпъкваше злокобно върху белия под.
Джим коленичи край нея, неспособен да повярва.
– Не!!! – изкрещя. – Не, не можеш да ми причиниш това! Ти си моя! Аз те събудих и ти ми принадлежиш! Нямаш право да ме изоставяш... Нямаш право...
Но Аурора вече не можеше да го чуе. Беше направила избор, макар той да мислеше, че ѝ е отнел правото на такъв.
Нейният избор обаче беше да не бъде с него.
Джим изкрещя още веднъж, бесен.
Отново беше съвсем сам.