Work Text
Обикновено следобедните партита не бяха много сложни. Бен и родителите му не канеха твърде много хора, само гости от най-близките страни, и цялата идея не беше кой знае колко възвишена - хайде да се тъпчем с кексчета и чай и да се правим, че не пием от пунша с алкохол повече, отколкото е редно за една височайша особа преди 4 следобед - така че тези партита бяха лесни за организиране и сравнително прости за надзираване.
Но не и това. Мал отчаяно искаше то да свърши, щеше ѝ се никога да не го бе организирала.
Джей се появи до нея и напълни две чаши с пунш.
– Какво има, Мал, защо си толкова кисела?
– Не съм кисела – отвърна тя, но тонът ѝ изобщо не съответстваше на думите. Всъщност беше по-кисел и от изражението ѝ.
– Нещо не е наред ли? – Джей проследи погледа ѝ и се изхили. – Леле майко! И това ако не е нашата принцеса Одри с баща ти! Затова ли си толкова ядосана?
– Не съм ядосана – Мал се опита да смекчи тона на гласа си; Джей не ѝ беше виновен, че да си го изкарва на него, пък и тя самата изобщо не разбираше защо се чувства така вбесена, че ѝ се иска да приложи най-зловещите си заклинания върху Одри. – Просто съм... е, не ми е много приятно, нали разбираш? Одри... не ми е... най-добрата приятелка.
– Да, ще е гадно да ти стане мащеха – съгласи се Джей.
– Мащеха?! – Мал го погледна ужасено.
Той се изкиска и я тупна по рамото.
– Пошегувах се, Мал, не ми се вярва да се стигне дотам. Пък и тя сигурно само иска да му благодари за това, че я спаси. Извинявай, трябва да вървя, Лони ме чака.
– Но... – Мал още не можеше да забрави думите му за мащехата - как можа изобщо да каже подобно нещо?! Джей обаче наистина бързаше и се отдалечи, оставяйки я да се пита дали нещо толкова кошмарно наистина може да се случи.
Баща ѝ със сигурност не харесваше Одри, нали? Нямаше начин. Не му хареса още преди, че искаха да я спасят, въпреки че вече технически беше злодейка. Направи го само заради Мал. Не заради Одри.
Тогава защо сега танцуваше с нея? Защо в последните десет минути си говореше с нея и по всичко личеше, че му е приятно да прекарва време с нея?
А уж беше дошъл, за да прекара време с дъщеря си. Трябваше да е с Мал, не с някаква си Одри. Защо изобщо се занимаваше с нея? Не можеше да му е интересно, нали? Та Одри съвсем не беше умна, нито пък имаше някакви особени качества, освен да дразни хората. Вярно - призна Мал - не беше чак толкова лоша, след като ѝ беше дошъл умът в главата и скиптърът беше далеч от нея, но в никакъв случай не беше най-добрият събеседник, когото човек може да намери на това парти!
Мал скръсти ръце и продължи да наблюдава сцената с отвращение. Като добра домакиня би трябвало да обикаля градината и да говори с гостите, но обиколката можеше да почака, пък и гостите вече я бяха виждали по-рано. Бен ѝ беше казал да прави каквото ѝ харесва, без да се тревожи толкова за етикета. Проблемът беше, че изобщо не ѝ харесваше да гледа как Одри флиртува с баща ѝ, защото тя точно това правеше. Гадост!
Мал се приближи бавно, без да обръща внимание на останалите хора край себе си. Очите ѝ бяха втренчени в Хадес. Искаше да разбере дали той отвръща на интереса на Одри. И това, което видя, никак не ѝ хареса.
Баща ѝ, обикновено винаги намръщен край други жители на Аурадон, сега се усмихваше. Мал изпита известно облекчение от факта, че това не беше искрената и нежна усмивка, която отправяше само и единствено към нея, но си беше достатъчно весела усмивка, за да впие нокти в сърцето ѝ. И интересът, с който гледаше Одри... та какво интересно можеше да чуе от нея! А може би интересът не беше към онова, което тя му говореше. Може би гледаше тялото ѝ, което, Мал трябваше да признае с неохота, някои мъже вероятно биха могли да намерят за привлекателно. Мисълта я накара да се намръщи силно.
Никога не се беше замисляла над възможността Хадес да си намери приятелка. В крайна сметка той само отскоро беше тук и както всички злодеи, все още се приспособяваше и свикваше с новото положение. Прекарваше доста време с нея, двамата бяха постигнали наистина голям напредък в отношенията си. Тя не знаеше какво прави той през останалото време и никога не ѝ беше хрумвало, че може да е с някакви жени, когато не е с нея.
Разбира се, в това нямаше нищо лошо. Баща ѝ беше хубав мъж, умен, привлекателен, чудесна партия... Нищо чудно, че жените го харесваха, така и трябваше. Беше естествено и той да хареса някоя жена, защо да няма друга връзка след майка ѝ... Мал нямаше нищо против това. Наистина. Съвсем нищо. Но - Одри? Да, това беше нещото, което я дразнеше. От всички жени на Острова и в Аурадон, нима баща ѝ трябваше да избере точно Одри за своя приятелка?
Успокой се, Мал. Още нищо не е станало. Те просто си говорят... и танцуват... и се смеят. Това не означава, че са двойка. Нито, че ще станат такава. Да, със сигурност няма да се случи.
В този момент стана нещо, което тя не беше предвидила. Хадес я забеляза.
– Мал! Ето го и моето момиче...
Мал неусетно се усмихна. Стана ѝ топло и приятно, когато той я нарече така, а още повече ѝ хареса погледът, с който я посрещна. Беше очевидно, че я обича. И че тя значи много за него.
– ... Одри тъкмо ми разказваше как си омагьосала Бен, за да го накараш да се влюби в теб. Хубава шега, малката! Достойна за една Хадес.
Мал сви устни, раздвоена между раздразнението от намесването на името на Одри и удоволствието, че всъщност са говорели за нея.
– Аз мога да ти разкажа тази история по-точно – тя хвърли сърдит поглед на Одри, която веднага я погледна невинно.
– О, Мал, нали не се сърдиш? Просто говорехме за магията и стана дума за това, не исках да прозвучи, сякаш те клеветя пред баща ти...
Мал се принуди да се усмихне. Новата добричка версия на Одри беше толкова мила и сладичка, че просто я изкарваше извън нерви понякога. Добре е да си добър, но честно, тя ставаше нетърпима на моменти.
– Всичко е наред. Защо не идеш да намериш Чад, Одри? Търсеше те преди малко – това беше лъжа, но тя искаше да се отърве от Одри, а и всъщност Чад сигурно наистина я търсеше, той все още беше луд по нея (след като се възстанови от заключването в гардероба, което за съжаление стана бързо).
– О! Добре – Одри или също го харесваше, или още се чувстваше виновна, защото именно тя го беше заключила в гардероба, но се съгласи ентусиазирано. Преди това обаче се обърна към Хадес с извинителна чаровна усмивка. – Съжалявам, трябва да вървя. Може после да поговорим пак?
– Непременно – отвърна Хадес с топлина, която никак не се хареса на Мал.
Одри се изкикоти принцесено, поклони се и най-после благоволи да се махне. Хадес зяпаше след нея така, сякаш тя беше Одета или нещо поне толкова красиво.
– Можеш да си затвориш устата – каза Мал иронично.
Хадес премести погледа си към нея. Изглеждаше развеселен.
– Тя е едно доста надарено момиче.
– О, моля те – изсумтя отвратено Мал. – Ти сериозно ли? От всички момичета във всички кралства, точно на Одри ли ще се метнеш?
– Да се метна? – повтори Хадес, още по-весел. – Що за речник използва дъщеря ми?
– Поне не се свалям на момиче, което може да ми бъде дъщеря – отвърна Мал нападателно, но внезапно се почувства смутена от думите си.
– Мали – Хадес я погали по бузата и на нея ѝ се стори, че всички други хора наоколо изчезнаха. Бяха само тя и баща ѝ. – Да не би малкото ми момиченце да ревнува?
– Не... нищо подобно – каза веднага тя. Но гласът ѝ не прозвуча толкова уверено, колкото трябваше. – Просто... просто не мисля, че Одри е подходяща за теб.
– Така ли? – погледът на Хадес проблесна. – И защо не е подходяща за мен?
– Прекалено е... скучна. И обикновена. И не е една от великите мислителки на века, нали?
– Не, права си – Хадес затъкна една къдрица зад ухото ѝ и Мал потръпна; обзе я странно вълнение. – На мен ми трябва умно момиче, нали така? И по-красиво от Одри. И...
– Интересно – Мал издиша думата.
– Да. Точно така.
– Мал!
Тя толкова се беше вглъбила в разговора с Хадес, че подскочи. Бел се задаваше откъм гърба ѝ.
– Мал, имаш ли представа къде е Бен? След четвърт час трябва да произнесе реч, а не мога да го открия...
– Не... всъщност... май искаше да покаже спортната зала на един от гостите – измърмори Мал. – Ще ида да го потърся.
– Ще ти помогна – Хадес сложи ръка на гърба ѝ и тя за малко да подскочи отново.
Той не помръдна ръката си, докато Бел още ги виждаше, но когато се отдалечиха от тълпата, дланта му слезе надолу към кръста ѝ, карайки я да си поеме дъх с усилие. После хвана ръката ѝ и пръстите му се преплетоха с нейните.
Мал не можеше да си обясни вълнението, което изпитваше и което все повече се увеличаваше. Тя и Хадес и преди се бяха прегръщали и докосвали, това беше нормално за баща и дъщеря...
Но не и да държи така ръката ѝ, защото така я държеше само Бен. Би трябвало да е напълно нормално, съвсем невинно... Но караше коремът ѝ да се свива по много приятен начин, изпълваше я с топлина и доволство, които не можеше да си обясни съвсем.
Дворецът беше почти празен, само няколко от лакеите се мотаеха по коридорите.
– Бен? Бен? – извика Мал, но не чу годеника си да ѝ отговаря.
– Кой знае къде е – измърмори Хадес. – Би трябвало да е до теб. Ако ти беше моя годеница, знам със сигурност, че нямаше да те изпускам от очи нито за миг, особено когато има толкова много хора наоколо.
– Това е доста... контролиращо поведение, не мислиш ли?
– Не ми пука. Аз пазя това, което е мое, Мал.
Тези думи я накараха да се свие от напрежение.
– Добре че Одри не е твоя – отбеляза Мал весело.
– Ревнуваш.
– Не, не ревнувам!
– Напротив. Изражението ти, докато ни гледаше, беше толкова кисело, че сякаш някой беше натикал лимон в устата ти.
– Не е вярно!
– Значи нямаш нищо против да спя с нея? – попита Хадес, сякаш това не беше нищо особено.
Мал не успя да скрие гримасата си. Рязко дръпна ръка от неговата и изведнъж слънчевият ден ѝ се стори отвратителен.
– Абсолютно нищо!
Беше направила още няколко крачки, когато осъзна, че Хадес е спрял и ѝ се смее. Разярена се върна обратно и ѝ се прииска да го удари, но една битка между бог и дракон само щеше да съсипе празненството, затова успя да се въздържи.
– Виж какво! Изобщо не ми пука какво правиш, ясно ли е? Ходи с която си искаш! – ухилената му физиономия я караше да бълва пълни глупости, но умираше да изтрие тая усмивка от лицето му. – А мен можеш повече да не идваш да ме виждаш! Не желая да имам нищо общо с баща, който скача на първата фльорца, която види, и изобщо, мразя те!
Сега той вече не се усмихваше, но Мал изпита угризения заради последните си думи. Не го мразеше наистина, но той толкова я беше ядосал!... Преди да е успяла да се извини обаче, Хадес я притисна към стената и огромното му тяло блокира всякакъв път за бягство.
– Мразиш ме, така ли?
– Не... – промълви Мал. Не знаеше какво да каже. Гласът ѝ едва се чуваше.
– Просто ревнуваш, нали така? – баща ѝ говореше тихо, но всяка сричка имаше огромен ефект върху нея. Той сведе глава и лицето му беше точно пред нейното. Мал не смееше да срещне очите му.
– Д... да.
– Ревнуваш... защото искаш ти да си на мястото на Одри, ти да си момичето, към което проявявам интерес, нали?
Мал едва дишаше. За миг отговорът не можа да излезе от гърлото ѝ, сякаш знаеше колко е грешен, обратен на всичко, което тя трябваше да бъде...
И после...
– Да...
Беше шепот, толкова тих, че ако Хадес не стоеше на сантиметър от нея, никога нямаше да го чуе. Срамът ѝ изчезна в мига, когато простичката дума се отрони от устните ѝ. Мал вдигна поглед и душата ѝ потрепери при вида на желанието, с което я гледаше Хадес.
– Учудвам се, че не знаеш – измърмори той и отново погали бузата ѝ, карайки кожата ѝ да изтръпне. – Вече е така... отдавна е така.
– Какво? – попита тя шокирано. За себе си не знаеше кога чувствата ѝ към този мъж са преминали от възхищението на дъщеря към това на жена, какво остава да има представа, че и при него е станало нещо подобно.
– Изненадана ли си? Не виждам защо... ти наистина си най-сексапилното момиче в цял Аурадон.
Преди Мал дори да осъзнае думите му, той я целуваше, и това не беше невинна, бащинска целувка. Започна бавно, като за опит, и когато той усети отговора ѝ, очаквано положителен, тялото му се притисна плътно в нейното. Мал с удоволствие би седяла тук и би се целувала с него до безкрай, но я тревожеше мисълта, че някой може да ги види.
– Татко... татко!
Хадес нямаше настроение да бъде прекъсван. Никога не го беше виждала така завладян от страст и на нея също ѝ беше страшно трудно да спре, но мястото, където се намираха, беше обществен коридор и всеки момент някой можеше да мине! Не ѝ се искаше и да мисли какво може да стане, ако ги хванат.
– Татко, чакай... не тук. Наистина... не е... добра идея...
Хадес с голяма неохота се дръпна от нея.
– Аурадон те е направил много скучна. Да прекъсваш забавлението, още преди да е започнало...
– Повярвай ми, с удоволствие ще се забавлявам, но когато сме сами и някъде на сигурно – измърмори Мал и изтри размазаното по устните си червило. – Съгласен?
– Съгласен – той отново се наведе към нея. – Но трябва да знаеш нещо, Мали. И на мен не ми харесва да те виждам с други. А ти си сгодена. Така че ще трябва да ме компенсираш добре, задето ми причиняваш това...
Мал се усмихна.
– Не се тревожи, татко. Обещавам, че ще бъда много добро момиче... по-точно... много не-добро момиче.